На свободата не казваш „ДА” веднъж – трябва да го правиш всеки ден!

Една от мечтите на българите, празнували края на комунистическия режим (понеже има и българи, които скърбят  все още за тоталитаризЪма), беше България да стане част от западната цивилизация.  С влизането ни в НАТО и ЕС тази мечта започна да се сбъдва. Поне на документи ние живеем в ЕВРОПЕЙСКА страна, макар че животът ни далеч не е „европейски”.  

Проучванията на обществените нагласи недвусмислено показват, че българите подкрепящи западната ориентация на страната ни, виждащи по-доброто си бъдеще и начин на живот свързани с Европа, а не – с Евразия, са мнозинство. Но както е казал Едмънд Бърг – „за да тържествува злото, достатъчно е добрите хора да не правят нищо”.  И така – докато мнозинството българи, подкрепящи западната ориентация на България, приемат (съвсем логично, бих казала. В една нормална страна поставянето под въпрос на вече взето подобно решение, след подобна предистория, каквато имаме в БГ - би се считало за психическо отклонение, а не - сериозни политически тези) за свършен факт, за даденост, членството на страната ни в НАТО и ЕС, не виждат причина да защитават избор, който вече сме направили, узаконили и който е част от идентичността на нацията ни, то има друга група българи – малцинство, но кресливо такова, които поради лични амбиции, интереси или объркване, упорито и целенасочено повтарят искания България да скъса с този вече направен избор. 

Разбира се, тези крясъци звучат налудничаво, несериозно и незаслужаващи вниманието на  мнозинството. Но както се казва – една лъжа повторена 100 пъти… Да, налудничавите крясъци са там, за да създават отношения и нагласи в обществото ни, а крайната цел на тези, които плащат сметката за крясъците – е да върне България обратно към ролята ѝ на „спътник” на онзи „Изток”, дето най-лицемерно праща децата си и ориентира бизнесите и банковите си сметки „на запад”….

Лично аз вярвам, че за свободата не се воюва еднократно. 

Както и Рейгън беше казал – тя не се предава на следващото поколение чрез кръвта и гените. Всяка свобода, която сме извоювали – трябва да бъде отстоявана всеки ден.  Дали България ще изглежда след време като западните страни, в които заминаха много млади българи, или – като призрачен град, опоскан от свои и чужди – това зависи от посоката, която избираме днес и всеки ден напред.

От много време насам за първи път имаме Министър на отбраната, който реално защитава избора на страната ни да бъде равноправен член на европейското семейство и работи за възвръщане на доверието на евроатлантическите ни партньори към нас. В негово лице реформата в отбраната и въоръжените ни сили изглежда напълно възможна. 

Превъоръжаването на армията ни и скъсването с морално и физически остарялата съветска техника, сътрудничеството с НАТО за бърза и координирана дейност срещу тероризма, все по-активното включване на армията в защита и помощ на населението при природни бедствия – са все стъпки в правилната посока.

Но безспорно най-ценната, лично за мен, стъпка, която направи министър Ненчев – беше да се ангажира да предаде на Комисията по досиетата непредаден архив от времето на Комунистическия режим, който обещава да хвърли светлина върху поредните тайни на ДС и задкулисието, което все още упражнява своята власт върху политиката и управлението на страната ни и носи отговорност за тази липса на „европейски начин на живот” в европейска България!

Именно в подкрепа на този про-западен избор, който страната ни е направила след 45 години комунистически тоталитаризъм, избор, който трябва да правим всеки ден, ако искаме да имаме европейско, а не - евразийско бъдеще, излизаме в понеделник, 27-ми април, от 10.00ч. пред Президентството.

Демонстрацията ни ще съвпадне с провеждането на КСНС при Президента. Темата на този Съвет ще е именно бъдещето на армията ни, ангажиментите ни като страна член на НАТО и ЕС. Демонстрацията ни е и в подкрепа на министър Ненчев. 

Също така – настояваме Прокуратурата да се самосезира и да вземе мерки срещу публичните изказвания на български политици, представляващи явна държавна измяна и обслужване на интересите на чужда страна - страна, която не се свени да нарушава границите на суверенна държава и да избива гражданите ѝ!