ЗАКОНЪТ ЗА ДЕТЕТО ПРАЩА РОДИТЕЛИТЕ В ЪГЪЛА!

или

РЕДНО ЛИ Е ДЪРЖАВАТА ДА СИ ПРИСВОЯВА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА?

Б.А.: След като от телевизия СКАТ си позволиха да използват моето заглавие и част от материала от тази статия, която излезе в бр.3 на Демократичен вестник, но без да уточнят авторството, качвам цялата статия и тук, за да бъде ясно кой и за какво говори.

След заканите на БСП преди 10-ина години, че ще изготвят нов Закон за детето, днешните управляващи пристъпиха към реализиране на тази идея, следвайки идеите на предшествениците си доста стриктно.

Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в 6 различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите. Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.

Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които не са в риск - кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?

Както се казва – пътят към ада е постлан с добри намерения.

Така и според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице” … срещу техните „родители-насилници”!

Чрез този закон Държавата предяви желанието и намерението си да застане между родители и деца, и да има власт над семейството, което винаги е било най-важната и градивна единица от обществото, и в която обикновено свободата и свободомислието са се запазвали дори и по време на робства, диктатури и пр. недобри исторически опитности, през които ни се е налагало да минем като народ.

А на въпросите на родителски организации авторите на закона си позволиха да отговорят със съвети „на който не му харесвал закона – да си търси друга държава” и че – случаи с ненужно отнемане на деца от семействата им вероятно щяло да има, но щели да са единици, така че не било проблем.

Но да поговорим малко по-конкретно за Закона за детето.

Негов съавтор е наскоро назначената за зам. Министър на правосъдието г-жа Велина Тодорова, известна и със съавторството си в писането на Семейния кодекс, в чието съставяне бяха пропуснали да включат преходни разпоредби за заварените случаи на кандидат осиновители, български граждани с обичайно пребиваване в чужбина, вписани в националният регистър на осиновяващи към влизане в сила на новия СК. Благодарение на този пропуск немалко деца останаха в институция повече от година, въпреки, че имаха определени осиновители, а за някои дори процедурата по осиновяване беше в съдебна фаза, но се наложи да бъде спряна поради липсата на въпросните разпоредби.

По отношение на съдържанието на Закона за детето проблемите започват още при даването на определения на различните термини, използвани в следствие в текстовете на закона. Например:

„дете, трайно непосещаващо училище” е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година;”

Никъде не се уточнява дали става дума за извинени или – неизвинени отсъствия, а обхваща деца от 6 до 16 години, което значи, че ако 6 годишният ти първокласник боледува по-често, още към втория срок ще е събрал 1 месец (30 дни) липса от училище и ще е вече „дете трайно не посещаващо училище”.

Последствията от попадането в тази „графа”:

Според чл. 38 и чл. 39 за всеки случай на дете, трайно не посещаващо училище, в общината се създава МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ЕКИП, в чиито състав влизат представители на Социалните служби, на училището, на доставчик на социа

лна услуга, а по преценка на водещия екипа – и представител от детска педагогическа стая. Този екип проучва случая и съставя план за действие, като уведомява родителите за него и за последствията от неспазването му. Какви са последствията не е ясно, но доколкото е възможна свободната интерпретация на „трайно не полагане на грижи”, „пренебрегване” и пр., то „трайното не посещаване на училище” може да бъде отнесено към тях, а те в чл. 71 са дадени като повод детето да бъде изведено от семейството…

Освен това глобата ви първият път ще е между 200 и 1000 лв., а вторият път – 500 до 2000 лв.

„дете в риск” е дете, което има нужда от закрила;”

Изключително ясен критерии, не мислите ли? И кой си е запазил правото да отсъди кое дете „има нужда от закрила”? Държавата, разбира се! И от какво ли държавата ще защитава децата? Ето пример от другите определения:

„психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение;

Интересно как се констатира наличието на подценяване или отхвърляне, или – какви са тези „други форми на отрицателно отношение”? Отново ставаме свидетели на възможност за напълно свободна интерпретация от страна на Социалните служби.

„пренебрегване” е неуспехът на родителя, настойника или попечителя, или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи;

Може да се окаже, че „пренебрегвате” детето си например, ако откажете задължителните имунизации от чл.28, ако детето ви отсъства 30 дни от училище – сумарно, за цялата учебна година, или пък – ако изберете НЕ-училищна форма на образование за детето си, или дори – ако откажете да пуснете 4 или 5 годишното си дете в задължителната предучилищна подготовка… А какво да кажем за емоционалното развитие на детето ви? Тук държавните чиновници отново ще могат да интерпретират свободно с кое точно не сте се справили, за да осигурите това развитие.

„Най-добрият интерес на детето” е термин, който се среща изключително често в закона, но няма ясно определение, тълкуванието и интерпретирането му е оставено изцяло в ръцете на социалните служители. Определя се като се вземат предвид такива спорни и субективни „обстоятелства” като желанията и чувствата, емоционалните потребности на детето (колко ли обективно социалните и съдът ще преценят чувствата, желанията и емоционалните потребности на дете, което не познават?!), опасността или вредата, която ИМА ВЕРОЯТНОСТ да му бъде причинена (тук вероятно социалните работници се допитват до врачки или..?), както и качеството на полаганата грижа и осигуряването на всички негови потребности (което означава проблем за семейства, живеещи по-бедно).

Това са само няколко от примерите за начина, по който е написан този закон. Той игнорира родителите, изолира ги, отнема правата им и за сметка на отнетите от тях права – овластява държавата, в лицето на Социалните служби. Оставя задълженията на родителите да снабдяват нуждите на децата, като им ги вменява под заплаха от строги наказания и глоби, но възпитанието, мирогледа, образованието, здравето на децата – всичко това държавата взема в свои ръце. По един безскрупулен и бих казала – втрещяващ с похватите си начин.

Защо втрещяващ? Дали не е твърде крайно това изказване?

Преценете сами. Ще разгледаме някои от тези критерии, по които държавните чиновници оценяват вас като родители – да видим какво държавата предлага на децата ви и дали наистина е „по-добър родител” от вас:

ОБРАЗОВАНИЕ

Според закона училищното образование е ПРАВО на детето, но също така е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от 5 (скоро ще е от 4) до 16 годишна възраст. Родителите подлежат на санкции, ако детето не посещава училище. Родителите, общо взето, нямат достъп и нямат думата за това какво, по колко и по какъв начин учи детето им в училище. Ето малък пример за „гениалността” на предвиденото обучително съдържание:

Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.

Според този закон – децата на 4 и 5 годинки ще бъдат образовани по въпросите за сексуално, репродуктивно здраве и семейно планиране. Междувременно, според чл.28

детето има право да бъде консултирано по тези въпроси и то – напълно конфиденциално.Освен това, според чл. 27, т.5. „държавата и общините прилагат мерки и предоставят условия” вкл. за … „безопасно прекратяване на нежелана бременност”! И това може да стане без знанието на родителите!!!

За сметка на това с чл.30 се насърчават различни организации, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с училището при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област.

Родителите се изолират от процеса на образоване на децата им, но НПО се допускат? Да напомняме ли, че повечето от тези НПО получават средства включително от бюджета на страната за провеждането на тези кампании?

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Според закона за детето, децата имат право на най-доброто възможно лечение и медицинска грижа.

Законът ясно се разпорежда, че имунизациите на децата са задължителни, макар и да има изследвания, които говорят за опасността от тези имунизации, но същият този закон дава на децата над 16г. свободата да откажат лечение, дори и ако то е животоспасяващо (чл.32). Всички знаем, че възрастта 15-17г. е доста особена, не е реалистично да считаме, че на 16 години един човек е вече зряла личност, достатъчно зряла, за да направи такъв избор. В крайна сметка, Семейният кодекс позволява на 16 годишните сключване на граждански брак, но само със съгласието на родител или настойник, а в случая - по въпрос засягащ живота на детето, неговото решение се счита за достатъчно?! Разбира се, предвидена е процедура в такъв случай – лекарят сигнализира социалните – те сигнализират съда, а съда разпорежда какво да се случи. Но колко би траяла тази процедура и дали социалните и съда ще вземат решението, което да е в „най-добрия интерес на детето”, това е много спорно!

Също така – в чл.10 се предвижда смяната на личния лекар да става със съгласието на непълнолетното дете. Но нищо не се казва за случая, в който такова съгласие не бъде постигнато.

ПРАВА и ДОСТЪП ДО СЪД

По отношение на случаите, в които вие и детето ви нямате съгласие по даден въпрос (а всички знаем колко често това се случва, особено в пубертета) според чл. 49 от закона, детето има право да потърси съдействие от Дирекция „Социална подкрепа”, където, след среща с психолог, се изготвя план за помощ на детето, а също така – ДСП мож

е да заведе дело в съда от името на детето. След навършване на 14 год., детето ви има право да ви съди директно според чл. 24.

Оказва се, че има предвидени всякакви възможности и механизми за „борба” срещу родителите, но за съжаление –нито една опция за противопоставяне на държавата в случаи, когато някой от чиновниците сгреши в преценките си… или - злоупотреби съзнателно с многото възможности за контрол, които му дава законът.

Междувременно – съдът има право да ви задължи – и родителите и децата, да п

осещавате и ползвате социални услуги по негово усмотрение. В някои случаи детето бива изведено от семейството преди това. Според чл. 155 при риск от изоставяне, който риск отново е оставен на свободната преценка на социалната служба, или при установено пренебрегване на детето (виж термините в началото), както и при ДРУГИ обстоятелства, които застрашават правата на детето (неясно какви), а също и при отказ на сътрудничество от ваша страна спрямо социалните, социална услуга за вас и детето се избира и налага като задължителна от директора на Дирекция Социално подпомагане. Според чл. 166

„Родителите са длъжни да сътрудничат” както на социалните, така и на доставчиците на социални услуги.

„ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”

Всепризнат факт е, че най-добро за детето е да живее в семейна среда, при своите биологични родители. Но в чл.42 виждаме, че според авторите на закона детето има право да бъде отглеждано от родителите си само „доколкото е възможно”. А според н

еясните критерии на същия закон възможното прогресивно намалява. Според чл.61 можете да бъдете лишени от родителски права, ако „системно поставяте в опасност ЛИЧНОСТТА на детето”, каквото и да означава това. По силата на чл.71 детето може да бъде изведено от семейството му, ако се установи, че „трайно не се полагат грижи за детето” и ако „детето е жертва на насилие, пренебрегване и експлоатация в семейството”. Разбира се, в случаи на реално неглижиране на дете или – на системно насилие трябва да се реагира, но отново припомням – сега това не е закон за деца в риск, а за ВСИЧКИ деца. С други думи – колкото едно дете трябва да бъде спасено от побои и злоупотреба, толкова и вашето дете, без да има такъв реален проблем, може да се окаже обект на „спасяване” от „грижливите” социални служби, просто заради кофти интерпретация. Но „грижата” на социалните за вашето дете ще отиде и още по-далече, според чл.123 може да се прибегне и до осиновяване на детето ви без вашето съгласие – стига да прецени някой социален служител, че вие възпитавате и отглеждате детето си по „вреден за развитието му начин”. Според чл. 196 детето ви ще бъде защитавано от държавата от „методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство” и от „форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси” – това би могло да означава например, че лишаването от игра на компютъра е именно такава „форма на влияние”, или – че да откажеш на детето си най-новата играчка, когато другите деца я имат е „метод на възпитание, уронващ достойнството на детето”.

ПРАВО НА СВОБОДА НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА

Според законът – в чл.20, ал.1, детето ви САМО трябва да формира възгледите си, „свободно”, но с ваша подкрепа. Ако реши, че ще вярва в космически човечета или в ходещи тостери – трябва да го подкрепите, без да му оказвате натиск в друга посока. В същия закон, даже в същия чл.20, но ал.2 се казва, че отношението на дете до 14 год. към религията се определя от неговите родители. Надявам се – виждате противоречието. Но то не спира до тук! В чл.23 пък се казва, че „всяко дете има право на ЗАЩИТА от въвличане в политически, синдикални и религиозни дейности”. И, за да е по-убедителна забраната – е придружена от предвидени глоби: за първо (установено) нарушение – между 2000 и 4000лв., за второ нарушение –между 4000 и 5000лв.! Ако водите детето си с вас на богослужения, независимо каква религия изповядвате, ако участва в религиозни ритуали каквито са кръщаването, причастието, обрязването за мюсюлманите, бар мицва за евреите, обикалянето на църквата на Великден, паленето на свещи, целуването на икони за православните християни, и т.н., значи държавата има повод да „защити” детето ви от „въвличане в религиозни дейности” и да ви глоби!

АНОНИМНИ СИГНАЛИ И ЖАЛБИ

Вероятно се чудите от къде пък на социалните би им хрумнало да се занимават точно с вас и вашето дете? Време е да споменем за това как Социалните служби се информират. Според чл. 198 всички са длъжни да информират Дирекция „Социална подкрепа”! Даже и тези, чиято професия предполага „професионална тайна”. Има предвидени сериозни глоби за тези, които се предполага, че са знаели за някаква евентуална опасност за детето, но не са сигнализирали. И за да направят нещата още по-лесни – с чл. 210 се приемат и АНОНИМНИ жалби и сигнали, може и устно. Освен това се казва, че и самата дирекция „активно набира информация”. С други думи – ядосали сте съседа, внимавайте! Достатъчно е едно анонимно обаждане и сигнал за „домашно насилие”, за да получите специално навестяване и разследване от социалните! Такива случаи са известни в други страни, където подобни закони вече действат от години – обикновено са трагични истории за това как нищо неподозиращо семейство изведнъж бива нарочено и децата биват взети от семейството…

ПОЛИЦЕЙСКА ЗАКРИЛА

А ако си мислите, че просто няма да позволите на социалните да се ровят в семейството ви, да знаете, че според закона за детето е предвидена (както и до сега) полицейска закрила и спешно извеждане на детето от семейството. Осигурява се полицейска закрила и при „ОПАСНОСТ детето да бъде въвлечено в престъпление”, кой и как преценява колко е реална тази „опасност” и дали я има … сетете се сами! При мярката „полицейска закрила” МВР настанява детето в изолирано помещение, където да няма възможност за общуване с „лица, оказващи вредно въздействие върху него” (ако родителите са попаднали в тази категория – лошо!) или – настанява детето директно в институция. Почти хумористичното е, че според закона се очаква от служителите на МВР да обяснят на достъпен за детето език какво се случва, така че да го успокоят!

Полицейска закрила се прилага и спрямо дете, оставено без надзор, като глобите предвидени за оставяне без надзор на дете, по-малко от 14 години, са – за първо нарушение: 300 до 500лв., за второ – 500-1000лв. и ако има трето – се сезира прокурор и завежда дело срещу вас…

ЗАКОНОВИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим! Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица носещи отговорност и вземащи решения за децата си, докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.

ЗАКОНЪТ – СРЕДСТВО ЗА РЕПРЕСИИ?

Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата” КОБРА, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

По време на обсъждането на закона в НС на кръглата маса, инициирана от СДС, чухме един от най-невероятните доводи защо този закон трябвало да бъде приет и одобряван. Според представителите на ДАЗД и на ГЕРБ, които присъстваха, фактът, че по този закон се работи вече една година, е достатъчна причина да го считаме за…добър. Но, г-да и г-жи управляващи, относно тази една година работа по закона, само мога да ви кажа, че с ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ в закона като резултат, значи сте пропилели напразно една година и незнайно колко средства на българския данъкоплатец!

В момента законът все още се „ремонтира”, по него работи група от държавни експерти, а предложения могат да се правят само в писмен вид, адресирани до ДАЗД, лично до Председателя на ДАЗД, или – до МТСП.

Преди да влезе в комисиите в НС този закон, СДС пое ангажимент да проведе втора кръгла маса, този път – дебат, по предлагания, вероятно вече "ремонтиран", проект за Закон за детето. Надяваме се, че след продължаващата работа по проекта, новият му вариант ще бъде своевременно предоставен за публично обсъждане. Надяваме се също така, че здравият разум на законотворците ще надделее и критиките към закона ще бъдат взети предвид!

Гери Николова

ДЪРЖАВАТА - МАЙКА ЗА ЕДНИ, МАЩЕХА ЗА ДРУГИ!

От днешната пресконференция по повод проекта за Закон за детето, позицията ми като представител на МСДС:

По време на обсъжданията на проекта за Закон за детето се чуха доста противоречиви позиции и мнения за това кое е наистина най-добро за едно дете, но имаше нещо, за което сякаш всички бяха на една позиция – всички в изказванията си твърдяха, че искат най-доброто за децата. И ако мотивите на родителите са съвсем ясни и отразяват грижата им за собствените им деца, то мотивите на държавата, представена от своите служители, така и не се разбра какви са нито какво отразяват.

Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в 6 различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите. Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.

Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които НЕ СА в риск - кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?

Така според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице” … срещу техните „родители-насилници”!

Но да се върнем на въпроса какво отразяват неясните мотиви и цели на държавата, която създава Закон за детето и с него протяга държавната си ръка вече върху всички деца в страната, не само върху децата в риск. И да видим какъв капацитет има същата тази държава реално да осигури и гарантира „най-добрите” интереси на децата в България.

Нека да видим как е отразена държавната „грижа” в цифри и факти през годините и по-специално – „грижата” към децата, смело наричани от някои хора „държавни” – децата в институциите. Да видим колко добро е било „родителството” на държавата към попадналите под нейните грижи деца „лишени от родителска грижа”, преди да позволим на това „родителство” да обхване и децата, които не са в риск, децата, които си имат родители, грижещи се за тях.

(а ето и "добра" илюстрация на това, за което говоря от последните дни: "Живи скелети в дом за деца" - бел.авт. 07.04.2012г.)

В т.нар. „домове” за деца, 130 на брой, към 2011г. има 5 695 деца. Забелязва се известно намаляване на броя им в сравнение с предишните години – през 2009 децата в СИ (специализираните институции) са били 6 730, а през 2008г – 7 276.

От тези деца едва 1,8% са сираци.

Месечната издръжка на всяко едно дете в един от видовете специализирани институции – ДДЛРГ, възлиза през 2009г. на 855лв., към днешна дата сумата е по-голяма, но процентно принципът на разпределение на тези пари остава същия. Ето и за какво отива тази не малка сума, която би трябвало да гарантира добро обгрижване на децата в СИ:

За заплати и социални осигуровки на персонала в ДДЛРГ са отишли повече от половината – 17 632 702лв. или – 56%. (44% през 2008г.!)

За храна – 3 235 998лв. или – 9%. (10.5% през 2008г.)

За битови и комунални разходи – 4 671 212лв. или – 13%. (15.41% през 2008г.)

За дрехи, обувки и учебни пособия – 738 400лв. или – 2%. (2.35% през 2008г.)

За медикаменти – 265 101лв. или – 0,75%. (0.79% през 2008г.)

Виждаме, че от тези 855лв. месечна издръжка 69% или – почти 590лв. отиват за заплати, осигуровки и битови и комунални разходи. През 2008г. по тези пера са изразходвани 59%, или 405 лева от издръжката на децата, която тогава за месец е възлизала на 687лв.

За храна, дрехи, обувки, учебни пособия и медикаменти – нещата, които реално покриват нуждите на децата в „домовете”, са заделени през 2009г. едва 11,75% или – 100,46 лева от 855-те. През 2008г. този процент е бил 13,19% от месечната издръжка, или – 90лв.

За храна децата са разполагали с 78.39лв. месечно, или – по 2.60 на ден. При 4 хранения на ден това означава, че за всяко хранене са разполагали с цели 0.60ст. Със същата сума на хранене са разполагали децата от ДДЛРГ и през 2008г.

Дрехите, обувките и учебните пособия са в едно финансово перо и то възлиза на 17.88лв. месечно. За 2008г. сумата е 14.12лв. на месец.

За медикаменти месечната сума е 6.40лв, срещу 5.44лв. през 2008г.

Според статистиката, предоставена ми от ДАЗД, през 2007 и 2008г. едно от перата, по които се разпределя бюджетната субсидия за ДДЛРГ е „Ремонт и поддръжка на материалната база”. В това перо през 2008г. са изразходвани по 67,21лв. от издръжката на всяко дете, което означава, че почти 10% от бюджетната субсидия – или 255 196лв. на месец (3 062 352лв. за годината) са отделени само за ремонти и поддръжка на материалната база – това е отделно от режийните разходи. И отделно от едно друго перо в бюджета – „оборудване на специализирани помещения”, по което са изразходвани ДОПЪЛНИТЕЛНО 62 719 лв. през 2008г.

Въпреки това, според единствените данни за състоянието на материалната база на СИ от 2008г., над 70% от материалната база НЕ ОТГОВАРЯ на критериите за добри условия на живот!

Интересно за какво са похарчени тогава тези над 3 млн. лева?!

Но нека да се върнем на онези 69% от субсидията, които НЕ отиват при децата в СИ, а се разпределят за заплати и осигуровки на персонала и за режийни разходи.

Прави впечатление, че персоналът в СИ, специално в ДДЛРГ, може да се раздели на два вида –работещ директно с децата – педагогически, и другият вид – административен и обслужващ, които в по-голямата част от данните, предоставяни ми от ДАЗД са в една обща графа.

През 2007г., при 4189 деца в ДДЛРГ, педагогическият персонал е наброявал 690 човека, а административния и обслужващ – 695,5.

По необясними причини през 2008г., когато децата в ДДЛРГ са намалели на 3 797, броят на административния и обслужващ персонал рязко НАРАСТВА на 1 126 човека. Защо е било нужно да се увеличи този НЕ-работещ пряко с децата персонал с цели 430,5 човека или – 61,8%, можем само да гадаем! Педагогическият персонал също се увеличава, но с незначителните 15 човека.

Към 2011г. броят на децата в ДДЛРГ намалява до 2778, педагогическият персонал – до 650 човека, но административният и обслужващ остава над 1000 – 1058 човека, които не работят пряко с децата в СИ, но за техните заплати и осигуровки се изразходват над 50% от държавната субсидия, докато за храна, дрехи, обувки, лекарства и пр. до децата стигат едва 10-15%!

Вероятно и като резултат от така показаната грижовност на държавата към поверените и деца, здравният статус на децата към 2011г. е плашещ:

При 2778 деца в ДДЛРГ - 150 деца са с хронични заболявания, 138 деца са с психични и неврологични заболявания и 496 са деца с умствена изостаналост!

При 2046 деца в ДМСГД - 421 деца са с хронични заболявания, 343 деца са с психични и неврологични заболявания и 560 деца са с умствена изостаналост.

При 871 деца в ДДУИ/ДДМУИ/ДДФСИ (специализираните институции за деца с увреждания) - 201 деца са с хронични заболявания, 482 деца са с психични и неврологични заболявания и 818 деца са с умствена изостаналост.

На фона на това изобилие от заболявания, които се „постигат” и с недостатъчно, и не достатъчно добри грижи, освен неоспоримото въздействие на фактът, че детето е отделено от семейството си, във всичките 75 ДДЛРГ за страната работят – 3-ма лекари, 40 медицински сестри и 4-ма фелдшери. С други думи – близо половината ДДЛРГ нямат дори медицинска сестра, при условие, че средно се падат по около 40 деца на всяка институция от този вид.

Междувременно – от 2006-та година до 2010г. в СИ са починали 531 деца, от тях – 409 са били под 3 годинки.

Статистиката за периода 2005г. до 2009г. вкл. за смъртността сред децата в страната и в СИ показва една наистина грозна картина - На фона на 0,46% смъртност сред децата, общо в България, то смъртността сред децата в СИ представлява 6,24%, или - 13,5 пъти по-висока от смъртността сред децата за България.

(Брой на децата в България средно за периода 2005-2009г. - 1 114 000 деца;

Брой на деца в СИ средно за същия период - 8 091, или - 0,72% от всички деца в България се отглеждат в СИ;

Брой на всички починали деца в България за периода 2005-2009г. - 5 213, или - 0,46%от всички деца в България;

Брой на починалите деца в СИ за периода 2005-2009г. - 505 деца, или 6,24% от децата, отглеждани в СИ, а също тази цифра представлява 9,7% от общата смъртност на деца в страната.)

На фона на тези цифри е редно да се даде оценката за способността на държавата да „се грижи” за деца, така, както тя претендира да оценява родителите.

Очевидно има грижа от страна на държавата, но тя е в посока администрацията и усвояване на средства, не и реална грижа за децата останали без родителска закрила. Подобна оценка беше дадена дори и от НМД във връзка с изпълнението на ангажименти на държавата към децата на България. Оценката беше СРЕДЕН 3! С оглед на статистиката аз бих се съгласила с тази оценка – СРЕДЕН 3, понеже все пак има и оцелели деца под грижата на държавата.

Но въпросът е – защо българското общество да позволи на един тройкаджия да се упражнява в социално инженерство вътре в семействата, на гърба на родители и деца, които не са в риск?! Очевидно е, че държавата не е постигнала много в грижата си за децата останали без родителска закрила по някаква причина. Защо да и позволяваме чрез този закон да третира всяко дете като „лишено от родителска грижа”?

Законът за детето дава големи правомощия на социалните работници, които заедно с неясната терминология и свободата за интерпретация на тези термини, създават реалната възможност за умишлени злоупотреби и неволни грешки, водещи до извеждането на дете от семейството му не заради реален риск, а заради недоразумение или зла умисъл. Защитниците на Закона за детето са прави за това, че има части от закона, които и в момента действат по силата на стария ЗЗД. Макар и не с тази свобода, която новият ЗД би им гарантирал. Извеждането на дете от семейството му е една от тези части.

Според данни от АСП след подадени сигнали за насилие над дете през 2009 и 2010г. е работено съответно по 1539 и 1529 случая. Пак по данни от АСП – изведените деца от семействата им с мярката „полицейска закрила” са 628 през 2009г. и 720 през 2010г.

С други думи – при всеки втори случай, по които се работи след подаден сигнал, децата биват изведени от семейството си! И в много от случаите детето попада директно в СИ, а не – в приемно семейство.

А доколко социалните работници имат капацитета да разгледат обективно и адекватно отделните случаи – сами си направете извода. През 2010г. в ОЗД работят 466 социални работници. За годината те са работили по 30 625 случая. Това означава около 24 работни часа на случай, като описването му отнема поне половината време.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Смятам, че начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим! Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица носещи отговорност и вземащи решения за децата си, докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.

Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата” КОБРА, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!

Гери Николова